Толкова неща искам да ти кажа,
а думите замлъкват в мен,
ръка протягам, сякаш да докажа,
че няма болка, че мeчтите живи са във мeн!
Очи затварям, за да забравя,
че ти не трябва да си мой,
но болката защо тъй силно ме изгаря,
наказание ли е това? На кой?
Толкова неща искам да ти кажа,
а думите замлъкват в мен.
Мълчи! Тишината с теб красива е,
красиви ще са и спомените ни!
И утре, когато ти ще си далече,
далече от мен и мойта тишина,
този спомен ще остане в тебе,
в тебе и в нашите сърца!
© Полина Томова Все права защищены