ДА ТРЪГВАМЕ ВЕДНАГА
Чернее се небето
и спуска се нощта,
и пак сме там, където
са странните неща.
На тръпката позната
отново съм в плен,
изригва тишината
дълбоко вътре в мен.
Взри се в моите очи
с цвета на карамел,
любовта в тях личи -
не знаеща предел.
Да тръгваме веднага
към нея в този час,
че тя сега предлага
вълшебството за нас.
Очакват ни незнайни,
омайни чудеса
и непонятни тайни
на теб ще поднеса.
Но кой ще ни разкрие
на двама в този час,
че временни сме ние,
тъй кратки - ти и аз.
Изпълнение на живо: Видео >>>
© Наско Енев - РИМПО Все права защищены