ДА ТРЪГВАМЕ ВЕДНАГА
Чернее се небето
и спуска се нощта,
и пак сме там, където
са странните неща.
На тръпката позната
отново съм в плен,
изригва тишината
дълбоко вътре в мен.
Взри се в моите очи
с цвета на карамел,
любовта в тях личи - ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация