14 сент. 2005 г., 21:30

Да угасим свещите(JoannaVas&Cefules)

1.2K 0 0

Да угасим свещите,
да пием амброзията
от дъха ни,
прелял се с капки от кръвта ни,
с капки пот, мастило,
с мислици отровни жило,
с гроздове вселени отегчени,
със силата във наште вени.

Да бъдем истински,
такива, каквито сме създадени...
Романтика на масата,
посипана
с Любов и чаша вино,
разливаща се по гръбнака на
тихия следобед
в който ти
пристъпваш плавно и присядаш
в крехките нюанси
на пламналите мисли, като слово...

И не изгарят свещите
разпалени в сърцето.
Като на празник
припуква вечерта
поела
в себе си
сладникавия аромат на тишината,
която ни изпълва...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоанна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...