Sep 14, 2005, 9:30 PM

Да угасим свещите(JoannaVas&Cefules)

  Poetry
1.2K 0 0

Да угасим свещите,
да пием амброзията
от дъха ни,
прелял се с капки от кръвта ни,
с капки пот, мастило,
с мислици отровни жило,
с гроздове вселени отегчени,
със силата във наште вени.

Да бъдем истински,
такива, каквито сме създадени...
Романтика на масата,
посипана
с Любов и чаша вино,
разливаща се по гръбнака на
тихия следобед
в който ти
пристъпваш плавно и присядаш
в крехките нюанси
на пламналите мисли, като слово...

И не изгарят свещите
разпалени в сърцето.
Като на празник
припуква вечерта
поела
в себе си
сладникавия аромат на тишината,
която ни изпълва...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...