14.09.2005 г., 21:30

Да угасим свещите(JoannaVas&Cefules)

1.2K 0 0

Да угасим свещите,
да пием амброзията
от дъха ни,
прелял се с капки от кръвта ни,
с капки пот, мастило,
с мислици отровни жило,
с гроздове вселени отегчени,
със силата във наште вени.

Да бъдем истински,
такива, каквито сме създадени...
Романтика на масата,
посипана
с Любов и чаша вино,
разливаща се по гръбнака на
тихия следобед
в който ти
пристъпваш плавно и присядаш
в крехките нюанси
на пламналите мисли, като слово...

И не изгарят свещите
разпалени в сърцето.
Като на празник
припуква вечерта
поела
в себе си
сладникавия аромат на тишината,
която ни изпълва...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...