Да укротиш снега е лесно
Снегът, небрежно стелещ преспи,
струящ от купол хладно ням,
напуснал храма поднебесен,
като присъда идва сам.
Ще бъдем ли, за Бога, грешни,
ако поискаме в мечти
крилете си в студа да срещнем,
щом снежен ангел излети?
Топят се тъмните ни маски,
вилнее бурята навън.
Снегът над нас е тих и ласкав,
понеже е валял насън.
25.10.2019
https://www.youtube.com/watch?v=ng0afcXJWjM
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Димитрова Все права защищены
