Снегът, небрежно стелещ преспи,
струящ от купол хладно ням,
напуснал храма поднебесен,
като присъда идва сам.
Ще бъдем ли, за Бога, грешни,
ако поискаме в мечти
крилете си в студа да срещнем,
щом снежен ангел излети?
Топят се тъмните ни маски,
вилнее бурята навън.
Снегът над нас е тих и ласкав,
понеже е валял насън. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse