17 нояб. 2024 г., 20:36

Да ви обичам

318 2 2

ДА ВИ ОБИЧАМ

Достойнство, доблест, доброта и чест,
коя от тези думички е слаба? –
глава веднъж не преклоних до днес
във битката убийствена за хляба.

Не влизах във Пунически войни,
които няма как да не спечеля.
Пях песни за прекрасните Жени,
които ми редиха дом и челяд.

Да видя едного край мен щастлив,
това ми бе най-тихата победа.
Подписах си душата със курсив
под стихчета, разхвърляни в безреда.

Загърбих завист, подлост и злина.
И праведно във черквата се молех
светът да бъде Път и Светлина! –
гнездо за милиарди птици в полет.

Търкалях с обич своя земен миг.
Преди да литне сянката ми птича,
си знамот старостта на хвърлей вик,
остана ми еднода ви обичам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...