17 нояб. 2024 г., 20:36

Да ви обичам

326 2 2

ДА ВИ ОБИЧАМ

Достойнство, доблест, доброта и чест,
коя от тези думички е слаба? –
глава веднъж не преклоних до днес
във битката убийствена за хляба.

Не влизах във Пунически войни,
които няма как да не спечеля.
Пях песни за прекрасните Жени,
които ми редиха дом и челяд.

Да видя едного край мен щастлив,
това ми бе най-тихата победа.
Подписах си душата със курсив
под стихчета, разхвърляни в безреда.

Загърбих завист, подлост и злина.
И праведно във черквата се молех
светът да бъде Път и Светлина! –
гнездо за милиарди птици в полет.

Търкалях с обич своя земен миг.
Преди да литне сянката ми птича,
си знамот старостта на хвърлей вик,
остана ми еднода ви обичам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...