17 нояб. 2024 г., 20:36

Да ви обичам

320 2 2

ДА ВИ ОБИЧАМ

Достойнство, доблест, доброта и чест,
коя от тези думички е слаба? –
глава веднъж не преклоних до днес
във битката убийствена за хляба.

Не влизах във Пунически войни,
които няма как да не спечеля.
Пях песни за прекрасните Жени,
които ми редиха дом и челяд.

Да видя едного край мен щастлив,
това ми бе най-тихата победа.
Подписах си душата със курсив
под стихчета, разхвърляни в безреда.

Загърбих завист, подлост и злина.
И праведно във черквата се молех
светът да бъде Път и Светлина! –
гнездо за милиарди птици в полет.

Търкалях с обич своя земен миг.
Преди да литне сянката ми птича,
си знамот старостта на хвърлей вик,
остана ми еднода ви обичам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...