ДА ВИ ОБИЧАМ
Достойнство, доблест, доброта и чест,
коя от тези думички е слаба? –
глава веднъж не преклоних до днес
във битката убийствена за хляба.
Не влизах във Пунически войни,
които няма как да не спечеля.
Пях песни за прекрасните Жени,
които ми редиха дом и челяд.
Да видя едного край мен щастлив,
това ми бе най-тихата победа.
Подписах си душата със курсив
под стихчета, разхвърляни в безреда.
Загърбих завист, подлост и злина.
И праведно във черквата се молех
светът да бъде Път и Светлина! –
гнездо за милиарди птици в полет.
Търкалях с обич своя земен миг.
Преди да литне сянката ми птича,
си знам – от старостта на хвърлей вик,
остана ми едно – да ви обичам.
© Валери Станков Todos los derechos reservados