Да видим светлината
Изправени...
по-често пред дилеми,
пред трудности
погълнали страстта.
Забравяме за
слънцето как свети,
изгубени
във лабиринта на света.
И тичаме, и бързаме...
Припрени сме.
Край нас животът бяга
във галоп.
Къде ли ще ни спре?
Все уморени...
препускаме
към следващия ход.
Пропускаме
ний мигове красиви.
Подритваме
усмивките, изпратени в захлас.
А колко малко трябва,
просто да поспреме
и видим светлината
извираща от нас.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
