Да видим светлината
Изправени...
по-често пред дилеми,
пред трудности
погълнали страстта.
Забравяме за
слънцето как свети,
изгубени
във лабиринта на света.
И тичаме, и бързаме...
Припрени сме.
Край нас животът бяга
във галоп.
Къде ли ще ни спре?
Все уморени...
препускаме
към следващия ход.
Пропускаме
ний мигове красиви.
Подритваме
усмивките, изпратени в захлас.
А колко малко трябва,
просто да поспреме
и видим светлината
извираща от нас.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Мезева Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
