Конкурс:

Хората са като прозорци от стъклена мозайка - истинската им красота може да бъде видяна, само когато има светлина отвътре

Привет, Откровенци!
След кратка пролетна ваканция, отново сме на поетичната сцена, заедно с новото Предизвикателство, победителката в предходния конкурс - pastirkanaswetulki и темата, която Мария е избрала за вас.
"Приятели, искам да ви запозная с някои данни от живота на една забележителна жена, влязла в списъка на стоте най-велики мислители на двайсти век. Това е швейцарския психиатър д-р Елизабет Кюблер-Рос (1926-2004), родена в Цюрих. По време на войната тя е студентка по медицина. След дипломирането си отива в САЩ и работи в болниците на Чикаго, Ню Йорк и Колорадо. Авторка е на 24 книги, преведени на 36 езика, но най-голяма популярност й носи книгата "За смъртта и умирането", която става много бързо бестселър. В тази епохална книга тя за първи път дефинира петте етапа на скърбенето, през което минава човек. Дарява утеха на милиони хора, като най-големият й професионален завет е човечната грижа и важността на безусловната любов. Обучава над 120 000 социални работници, разкрива верига от хосписи за грижа на болни и самотни хора. Делото й продължават стотици организации по цял свят, включително и фондацията, носеща нейното име. Вярвам, че вече няма да се учудите, защо съм избрала като тема на новото предизвикателство мисъл от д-р Рос: ХОРАТА СА КАТО ПРОЗОРЦИ ОТ СТЪКЛЕНА МОЗАЙКА - ИСТИНСКАТА ИМ КРАСОТА МОЖЕ ДА БЪДЕ ВИДЯНА, САМО КОГАТО ИМА СВЕТЛИНА ОТВЪТРЕ! Надявам се, че темата няма да ви затрудни, защото ние, поетите, познаваме тази светлина! Желая ви успешно перо!"
Успех и от мен!
Общи условия за Предизвикателствата:
  1. Произведенията не трябва да са публикувани досега в сайта.
  2. Произведенията трябва да отговарят на общите изисквания в правилника на сайта, като първо се одобряват от редактор, който ги публикува, както всяка стандартна творба.
  3. Предизвикателството се създава от модератор, който отговаря за популяризиранто му и спазване на реда. Модераторът има право да декласира произведение, ако то не отговаря на изискванията на предизвикателството. Декласираното произведение остава публикувано в съответната категория в сайта, но извън конкурса.
  4. След крайното класиране, победителят се награждава с почетна грамота. Победител се излъчва при минимум пет участника в предизвикателството. Основният критерий е класирането, но екипът ни си запазва правото за определяне на победител, както и за неиздаване на грамота при ниско качество на произведенията.
  5. Задаващият темата няма право да участва.
Поэзия
30 апреля 2021 г. в 12:00
25 мая 2021 г. в 20:00
30 мая 2021 г. в 20:00
toxin (Таня Донова)
Сразу после утверждения
3
Все зарегистрированные
3
Число голосов
Закончил

Ещё конкурсы »



Класация
24 результатов
На хълбок легна люлякова нощ и
зефир поле небесно набразди.
Луната, като куче вън се пощи –
на паша води хиляди звезди.
И вятърът ги сбира, до премала. ...
  1970  21 
2 место (15  38.5%) Венец за баща
Не казах сбогом. Знаеш, че не можех.
С очи ми даде знак и замълча.
Неземната си сила ми предложи–
в най- свидното ми кътче оживя.
Научи ме с годините да помня, ...
  880  26 
Очите са прозорец на душата -
истината казват за сърцата.
Когато двама слети са в едно
потъват заедно в житейското хоро.
Не спират сърцата за обич да мечтаят ...
  2063  13 
4 место (12  37.5%) Степенувано по важност
Кое е важното? Костюм, цилиндър, фрак
и малка черна рокля с гръб открит?
Че дрехите уви, са ключов знак,
да те пропуснат през заключени врати.
Кое е важното? Роднина с ранг висок ...
  950  10 
5 место (11  21.6%) Да видим светлината
Изправени...
по-често пред дилеми,
пред трудности
погълнали страстта.
Забравяме за ...
  1013  15 
6 место (8  19.6%) Прощавате ли, хора
Прощавате ли грехове човешки,
прощавате ли подлост и лъжи?
Облечени сме в скъпите си дрешки,
а мислим ли за своите души?
Прощавате ли хорските обиди, ...
  1495  16 
7 место (6  19.4%) Бури и вихрушки
Планини високи да прелитам,
реки и морета да попитам –
как живот щастлив с ръка да хвана
и жена желана аз да стана.
Съдба поспри! Желая придобивки. ...
  858 
8 место (5  17.3%) На мама
Прозорците ти светят с нежен пламък,
отвътре светлината ти блести,
сърцето от фотони пие само
най-чистите си предани мечти.
Сияние си, арфа си лъчиста, ...
  754  10 
9 место (5  15.2%) Мимолетност
МИМОЛЕТНОСТ
на Яна
Светъл ден изгря
след дълга нощ!
В мен трепти ...
  872 
10 место (5  17.9%) Нашият свят
Никой нашият свят не може да вземе,
и да иска дори.
Той за всеки от нас е вълшебна вселена,
с непрозрачни стени.
Често влизаме в него напълно различни, ...
  1383  10 
Живяла нявга някъде далече
Мома красива като самодива.
Ръката искали й сто ергени вече
Толкоз' дивно тя била красива.
От ни един тя нищо не приела. ...
  874  14 
12 место (4  25.0%) Дядо Добри
На Светеца от с. Байлово
Като притча[1] може да звучи,
но чувам още как ечи:
Дядо Добри - доброта!
В душата - светлина! ...
  604 
13 место (3  13.7%) Две очи
Две очи, две врати към душата,
изтерзана, самотна и тъжна,
изгорена отвън от съдбата,
но отвътре останала нежна.
Две очи, от тъга насълзени, ...
  706 
14 место (2  18.2%) Разлистена светлина
Когато се разлисти светлината
отвътре, сред лъчите си цъфти
и ражда се любов, щастливо слята
с най-смелите си предани мечти.
Когато през прозореца поглежда ...
  540 
15 место (2  11.2%) На майка ми
Сред толкоз редове от мен написани
за верните-неверните мъже,
за мойте дни, май в черен час орисани
за теб-престъпно малко редове.
И все забравях аз таз стара истина, ...
  1152 
16 место (2  7.2%) Душата ми като стъкло
Душата ми стъкло е, и прозрачна
до болката на бялото в снега
парче от лед, унесено в мечта
и плуваща в море от синева
Но вдишва утрото, зората ...
  1632 
17 место (1  9.1%) Души кристални
В планината висока погубена е топла мома.
Стои тя в малка захлупена къща, омаяна от своите мисли и топлина, гледа към една малка искра, тъкмо, изгряваща от дупката на единствената кристална стена.
Всяка искрица отразява се в ъглите на тази стена и омагьосва нейната крехка, самозабравила се , свита , ...
  1142 
18 место (1  4.6%) В душата
В душата-
прилив от лазурно синьо
пясъчните замъци руши.
Безвремието
хвърля мрежите си ...
  1045 
19 место (1  3.8%) Когато губим
Понякога губил си или имал си всичко.
А себе си дали погуби.
Колко остана ти мъничко.
Когато си губещ и душата ли изгуби.
Пречупи ли я кажи!? ...
  669 
20 место (0 ) Разказвачи
Разказвачи
От неразгаданото, недостижимото
отломки в пясъчни часовници събирам.
Притчите, историите, сказанията
на ронливото небе и донесения прилив, ...
  1267 
Ти, мое
криво огледало,
така жално и несретно,
от кристали не, от чувства-
объркани, разпилени, крият се те ...
  590 
Понякога безкрайно всичко ти се види,
очи не можеш да затвориш ти и глътка въздух да поемеш с дълбоко отворените ти очи.
Чудиш се дали пътят е пред теб и направо трябва да вървиш.
Сърцето ти е сякаш кротко безутешно, но в душата твоя вътре огънче гори.
Гори, прогаря и слънцата в небесата ярко със св ...
  999 
23 место (0 ) Стоплено сърце
За миг в огледало от кристали, човек
поглежда, очите спира върху своето
лице, и вижда преобразенaта си същност.
Тъгува, че времето е бързотечно, никой не може да го спре.
Оставило е спомени красиви, разцъфнали във него цветове. ...
  841 
24 место (0 ) Човек да си
Красив ли е човекът, може би ще се запиташ?
Защо ли толкова е важна таз изкрица в същността?
Хората човечни са, понякога и зли, но всички си приличат, защото имат си мечти.
Човек е той човек със всеки. Но защо му трябва на човек да бъде всеки?
Личността е резултат от човешко възпитание или огледало ...
  789 
Предложения
: ??:??