Да зазидаш самодива

15 февр. 2016 г., 18:28

Поэзия » Любовная

5.0 / 13

1639 0 12

С аромат на далечни, студени,
неразцъфнали още цветя
ти вратата затръшна пред мене.
Аз съм минало. Бъдеще – тя.
Колко нощи за тебе будувах,
колко дни само тебе мечтах
и шлифовах без край, до полуда,
непокорната своя душа;
как завързах със здрава верижка
своя вятър, роден да лети;
как, безропотно, с тежки въздишки
се зазиждах със здрави стени; ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Берачът на кестени
***

Капли падали, падали, падали, будто небо осени грустно плакало, будто жизнь умерла, как солдаты на п...
Обустройство

ОБУСТРОЙСТВО (глава 10) 1. И не пришло ли время сказать то, что не говорено, а многие сильны желание...
В мире снов

По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...

Ещё произведения »