Valens (Валентина Лозова)
127 568
Feb 15, 2016, 6:28 PM

Да зазидаш самодива 

  Poetry » Love
1531 0 12

С аромат на далечни, студени,

неразцъфнали още цветя

ти вратата затръшна пред мене.

Аз съм минало. Бъдеще – тя.

Колко нощи за тебе будувах,

колко дни само тебе мечтах

и шлифовах без край, до полуда,

непокорната своя душа;

как завързах със здрава верижка

своя вятър, роден да лети;

как, безропотно, с тежки въздишки

се зазиждах със здрави стени;

как сама се превръщах в мишена

със огромна „десятка“ - сърце

за да можеш, съвсем безпогрешно,

да се чувстваш успешен ловец.

Днес затръшваш вратата и бягаш.

Ами бягай...  Дано си щастлив.

Аз мечтая, свободна и бяла,

своя танц с нежни, росни треви.

 

Валентина Йосифова

13.01.2016 г.

© Валентина Лозова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Здравей Валя!Бяхме заедно на партито на Откровения!Много хубаво стихотворение!Ще се радвам да коментираш мойте!
  • Валентина, уникално!
  • Прекрасното усещане, че човек си е върнал живота...
    Поздравления!
  • Благодаря ви!
  • "Днес затръшваш вратата и бягаш.
    Ами бягай... Дано си щастлив.
    Аз мечтая, свободна и бяла,
    своя танц с нежни, росни треви."

    !!! Чудесен е стиха ти, Валя!
    Пожелавам ти на воля да танцуваш
    танца си на самодива!
  • Много хубав стих! Браво!
  • Аплодисменти!
  • Невероятно! Браво, Валка!
  • Ето едно от ненавижданите от мен любовни стихотворения, което е толкова интелигентно и талантливо написано, че няма как да не кажа: "Браво!".
  • "как сама се превръщах в мишена
    със огромна „десятка“ - сърце"

    Мишената след болка се прицелва
    в сърцето на ловеца и оставя
    куршуми със значение на вечност
    и траен белег за да не забрави...

    С възхищение ръкопляскам!
  • Хубаво е !
  • Няма любов, която да се плаща със свободата ни. Ако цената е това, не е любов, значи. Поздрави!
Random works
: ??:??