Да зазидаш самодива
С аромат на далечни, студени,
неразцъфнали още цветя
ти вратата затръшна пред мене.
Аз съм минало. Бъдеще – тя.
Колко нощи за тебе будувах,
колко дни само тебе мечтах
и шлифовах без край, до полуда,
непокорната своя душа;
как завързах със здрава верижка
своя вятър, роден да лети;
как, безропотно, с тежки въздишки
се зазиждах със здрави стени;
как сама се превръщах в мишена
със огромна „десятка“ - сърце
за да можеш, съвсем безпогрешно,
да се чувстваш успешен ловец.
Днес затръшваш вратата и бягаш.
Ами бягай... Дано си щастлив.
Аз мечтая, свободна и бяла,
своя танц с нежни, росни треви.
Валентина Йосифова
13.01.2016 г.
© Валентина Лозова All rights reserved.
