15 янв. 2011 г., 21:25

Дадох ти всичко

1.4K 0 1

Дадох ти душата си,
но ти се подигра.
Как можа да ми причиниш това.

Нали ме обичаше?
Май ме излъга.
Нали те бе страх да си с друга.
Май не е така.
Нали искаше да сме завинаги заедно.
Май на всяка го казваш това.

Дадох ти сърцето си,
но ти го нарани.
Как можа да направиш това?

Повярвах ти, че не си като другите,
но ти се оказа и по-лош от тях.
Защо, защо, кажи ми, защо се подигра?
Друга ли те нарани, че реши,
че аз ще съм ти жертвата.

Дадох ти любовта си,
но ти я изхвърли.
Как можа да ме нараниш така?

Надявал си се новата да е по-добра.
В лъжите свои да те оплита тя.
Да се подиграва се теб,
както ти се подигра с мен.
Да страдаш и да молиш,
както аз страдах и молих.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лидия Динева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Съжалявам, че сърцето ти е наранено, но това, което прочетох, не е поезия.
    Който иска - да те лъже, ако искаш да чуеш истината - това е. Ако искаш да прочетеш поощрителни лицемерни потупвания и похвали - със сигурност ще има достатъчно такива.
    Но една (макар и благородна) лъжа, едва ли ще те стимулира да пишеш поезия, вместо излияния в стил "дневникът на една ученичка".

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...