15.01.2011 г., 21:25 ч.

Дадох ти всичко 

  Поезия » Любовна
1205 0 1

Дадох ти душата си,
но ти се подигра.
Как можа да ми причиниш това.

Нали ме обичаше?
Май ме излъга.
Нали те бе страх да си с друга.
Май не е така.
Нали искаше да сме завинаги заедно.
Май на всяка го казваш това.

Дадох ти сърцето си,
но ти го нарани.
Как можа да направиш това?

Повярвах ти, че не си като другите,
но ти се оказа и по-лош от тях.
Защо, защо, кажи ми, защо се подигра?
Друга ли те нарани, че реши,
че аз ще съм ти жертвата.

Дадох ти любовта си,
но ти я изхвърли.
Как можа да ме нараниш така?

Надявал си се новата да е по-добра.
В лъжите свои да те оплита тя.
Да се подиграва се теб,
както ти се подигра с мен.
Да страдаш и да молиш,
както аз страдах и молих.

© Лидия Динева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Съжалявам, че сърцето ти е наранено, но това, което прочетох, не е поезия.
    Който иска - да те лъже, ако искаш да чуеш истината - това е. Ако искаш да прочетеш поощрителни лицемерни потупвания и похвали - със сигурност ще има достатъчно такива.
    Но една (макар и благородна) лъжа, едва ли ще те стимулира да пишеш поезия, вместо излияния в стил "дневникът на една ученичка".
Предложения
: ??:??