15.01.2011 г., 21:25

Дадох ти всичко

1.4K 0 1

Дадох ти душата си,
но ти се подигра.
Как можа да ми причиниш това.

Нали ме обичаше?
Май ме излъга.
Нали те бе страх да си с друга.
Май не е така.
Нали искаше да сме завинаги заедно.
Май на всяка го казваш това.

Дадох ти сърцето си,
но ти го нарани.
Как можа да направиш това?

Повярвах ти, че не си като другите,
но ти се оказа и по-лош от тях.
Защо, защо, кажи ми, защо се подигра?
Друга ли те нарани, че реши,
че аз ще съм ти жертвата.

Дадох ти любовта си,
но ти я изхвърли.
Как можа да ме нараниш така?

Надявал си се новата да е по-добра.
В лъжите свои да те оплита тя.
Да се подиграва се теб,
както ти се подигра с мен.
Да страдаш и да молиш,
както аз страдах и молих.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лидия Динева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Съжалявам, че сърцето ти е наранено, но това, което прочетох, не е поезия.
    Който иска - да те лъже, ако искаш да чуеш истината - това е. Ако искаш да прочетеш поощрителни лицемерни потупвания и похвали - със сигурност ще има достатъчно такива.
    Но една (макар и благородна) лъжа, едва ли ще те стимулира да пишеш поезия, вместо излияния в стил "дневникът на една ученичка".

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...