30 янв. 2020 г., 10:55

Родител 

  Поэзия
876 1 2



Родител


Виждах те да плачеш,
защото няма повече
какво да ми дадеш...

Избърсах ти сълзите;
може би е време
да получиш,
                     а не да принесеш.

Ангелите са с криле.
И ти твоите си имаш.
Ето ти сила да летиш -
обичта ми,
                  моля те,
                                 вземи я.

Бъди свободен. Полети.
Попий за себе си света.
Когато имаш нужда се върни -
ще съм вкъщи, у дома.

Причината ти аз съм -
детето твое, що роди.
Ще бъда тук и ще те чакам,
не жертвай себе си
              -
           лети!

 

 

© Александър Димитров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за изчерпателния и мотивиращ коментар!
  • Темата за обичта и саможертвата в отношенията родител-дете неминуемо е обгърната с елементи на хипербола и патетика, както и с големия риск за неточното им дозиране. В твоето произведение тези компоненти са комбинирани и балансирани с майсторския щрих на уверения творец. За всеки един млад автор е много важно как ще се представи на своя дебют. Ти успя достойно и с чест! Не спирай да се развиваш и да надграждаш, защото с теб е най-верният съюзник - талантът!
Предложения
: ??:??