30 янв. 2020 г., 10:55

Родител

1.3K 1 2



Родител


Виждах те да плачеш,
защото няма повече
какво да ми дадеш...

Избърсах ти сълзите;
може би е време
да получиш,
                     а не да принесеш.

Ангелите са с криле.
И ти твоите си имаш.
Ето ти сила да летиш -
обичта ми,
                  моля те,
                                 вземи я.

Бъди свободен. Полети.
Попий за себе си света.
Когато имаш нужда се върни -
ще съм вкъщи, у дома.

Причината ти аз съм -
детето твое, що роди.
Ще бъда тук и ще те чакам,
не жертвай себе си
              -
           лети!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за изчерпателния и мотивиращ коментар!
  • Темата за обичта и саможертвата в отношенията родител-дете неминуемо е обгърната с елементи на хипербола и патетика, както и с големия риск за неточното им дозиране. В твоето произведение тези компоненти са комбинирани и балансирани с майсторския щрих на уверения творец. За всеки един млад автор е много важно как ще се представи на своя дебют. Ти успя достойно и с чест! Не спирай да се развиваш и да надграждаш, защото с теб е най-верният съюзник - талантът!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...