Jan 30, 2020, 10:55 AM

Родител

  Poetry
1.3K 1 2



Родител


Виждах те да плачеш,
защото няма повече
какво да ми дадеш...

Избърсах ти сълзите;
може би е време
да получиш,
                     а не да принесеш.

Ангелите са с криле.
И ти твоите си имаш.
Ето ти сила да летиш -
обичта ми,
                  моля те,
                                 вземи я.

Бъди свободен. Полети.
Попий за себе си света.
Когато имаш нужда се върни -
ще съм вкъщи, у дома.

Причината ти аз съм -
детето твое, що роди.
Ще бъда тук и ще те чакам,
не жертвай себе си
              -
           лети!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за изчерпателния и мотивиращ коментар!
  • Темата за обичта и саможертвата в отношенията родител-дете неминуемо е обгърната с елементи на хипербола и патетика, както и с големия риск за неточното им дозиране. В твоето произведение тези компоненти са комбинирани и балансирани с майсторския щрих на уверения творец. За всеки един млад автор е много важно как ще се представи на своя дебют. Ти успя достойно и с чест! Не спирай да се развиваш и да надграждаш, защото с теб е най-верният съюзник - талантът!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...