28 мар. 2010 г., 00:48

Далеч

486 0 0

Ти си толкова далеч от мен

А вятърът на вън е толкова студен

Той покрай мен минава

И хладината в сърцето изстудява

 

Но топлата мисъл за теб

Разтопява насъбралия се лед

И мисълта че скоро ще те видя

Ме прави щастлива

 

Но ето идва следващият ден

А теб те няма до мен

И вятърът отново завява

И сърцето ми заледява

 

Кога ще се върнеш ти до мен

Е въпрос който си задавам ден след ден

Но отговорът заглъхва от свистенето на вятъра

Който отново ме вкарва в театъра

 

Там гледам лъжата за щастливият край

И си мисля за последната ни среща през май

И че при нас още края го няма

И дупката в сърцето ми става яма.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Грета Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...