28.03.2010 г., 0:48

Далеч

487 0 0

Ти си толкова далеч от мен

А вятърът на вън е толкова студен

Той покрай мен минава

И хладината в сърцето изстудява

 

Но топлата мисъл за теб

Разтопява насъбралия се лед

И мисълта че скоро ще те видя

Ме прави щастлива

 

Но ето идва следващият ден

А теб те няма до мен

И вятърът отново завява

И сърцето ми заледява

 

Кога ще се върнеш ти до мен

Е въпрос който си задавам ден след ден

Но отговорът заглъхва от свистенето на вятъра

Който отново ме вкарва в театъра

 

Там гледам лъжата за щастливият край

И си мисля за последната ни среща през май

И че при нас още края го няма

И дупката в сърцето ми става яма.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Грета Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...