Ти си толкова далеч от мен

А вятърът на вън е толкова студен

Той покрай мен минава

И хладината в сърцето изстудява

Но топлата мисъл за теб

Разтопява насъбралия се лед

И мисълта че скоро ще те видя

Ме прави щастлива

Но ето идва следващият ден

А теб те няма до мен

И вятърът отново завява

И сърцето ми заледява

Кога ще се върнеш ти до мен

Е въпрос който си задавам ден след ден

Но отговорът заглъхва от свистенето на вятъра

Който отново ме вкарва в театъра

Там гледам лъжата за щастливият край

И си мисля за последната ни среща през май

И че при нас още края го няма

И дупката в сърцето ми става яма.