Mar 28, 2010, 12:48 AM

Далеч

  Poetry » Love
484 0 0

Ти си толкова далеч от мен

А вятърът на вън е толкова студен

Той покрай мен минава

И хладината в сърцето изстудява

 

Но топлата мисъл за теб

Разтопява насъбралия се лед

И мисълта че скоро ще те видя

Ме прави щастлива

 

Но ето идва следващият ден

А теб те няма до мен

И вятърът отново завява

И сърцето ми заледява

 

Кога ще се върнеш ти до мен

Е въпрос който си задавам ден след ден

Но отговорът заглъхва от свистенето на вятъра

Който отново ме вкарва в театъра

 

Там гледам лъжата за щастливият край

И си мисля за последната ни среща през май

И че при нас още края го няма

И дупката в сърцето ми става яма.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Грета Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...