3 июн. 2016 г., 08:01  

Далеч... 

  Поэзия
554 1 2

Оплитам се безпомощно
в сълзите нестихващи,
в сърцето е облачно,
звездите - умиращи.

 

 

Далеч от очите,

със злоба изписани,

далеч от кавгите,

от сърцето орисани...

 

 

Съдбата е игрива,
обича да спъва,
надежди убива,
кръста разпъва.

 

 

Далеч от любови,
от бури помитащи,
далеч от морето
и скалите разбиващи.

 

© Любослава Пиринкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря много, напълно съгласна съм с казаното!
  • Помитащи стихове! Който отекват в желанието за пробуждане. Болка...
    Най-добрите произведения се раждат в болката са казали още много отдавна, в болка или плачещо щастие. Много ми хареса и това, че лирическата поглежда отвъд нещата, сега остава да прие уникалността на всичко, като авторката, защото въпреки болката и нямаше да напише тези стихове така по този начин, ако не вярваше, че далеч може да стане близо само за един миг.
    Удоволствие и нужда да прочета!
Предложения
: ??:??