Оплитам се безпомощно
в сълзите нестихващи,
в сърцето е облачно,
звездите - умиращи.
Далеч от очите,
със злоба изписани,
далеч от кавгите,
от сърцето орисани...
Съдбата е игрива,
обича да спъва,
надежди убива,
кръста разпъва.
Далеч от любови,
от бури помитащи,
далеч от морето
и скалите разбиващи.
© Любослава Пиринкова Все права защищены