Далеч...

3 jun 2016, 8:01 2016-07-14T10:26:14+03:00

Poesía

537 1 2

Оплитам се безпомощно
в сълзите нестихващи,
в сърцето е облачно,
звездите - умиращи.

Далеч от очите,

със злоба изписани,

далеч от кавгите,

от сърцето орисани...

Съдбата е игрива,
обича да спъва,
надежди убива,
кръста разпъва.

Далеч от любови,
от бури помитащи,
далеч от морето
и скалите разбиващи.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

burningdesire (Любослава Пиринкова)

2016-06-03T10:38:33+03:00

Благодаря много, напълно съгласна съм с казаното!
Kalia1117 (Лили Вълчева)

2016-06-03T08:47:29+03:00

Помитащи стихове! Който отекват в желанието за пробуждане. Болка...
Най-добрите произведения се раждат в болката са казали още много отдавна, в болка или плачещо щастие. Много ми хареса и това, че лирическата поглежда отвъд нещата, сега остава да прие уникалността на всичко, като авторката, защото въпреки болката и нямаше да напише тези стихове така по този начин, ако не вярваше, че далеч може да стане близо само за един миг.
Удоволствие и нужда да прочета!