Далеч...

Poetry

824 1 2

Оплитам се безпомощно
в сълзите нестихващи,
в сърцето е облачно,
звездите - умиращи.

Далеч от очите,

със злоба изписани,

далеч от кавгите,

от сърцето орисани...

Съдбата е игрива,
обича да спъва,
надежди убива,
кръста разпъва.

Далеч от любови,
от бури помитащи,
далеч от морето
и скалите разбиващи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

burningdesire (Любослава Пиринкова)

Благодаря много, напълно съгласна съм с казаното!

2016-06-03T10:38:33+03:00
Kalia1117 (Лили Вълчева)

Помитащи стихове! Който отекват в желанието за пробуждане. Болка...
Най-добрите произведения се раждат в болката са казали още много отдавна, в болка или плачещо щастие. Много ми хареса и това, че лирическата поглежда отвъд нещата, сега остава да прие уникалността на всичко, като авторката, защото въпреки болката и нямаше да напише тези стихове така по този начин, ако не вярваше, че далеч може да стане близо само за един миг.
Удоволствие и нужда да прочета!

2016-06-03T08:47:29+03:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0