отново тъгата ме обзе
и ме хвърли във дълбокото дере
мълчанието ти ме убива бавно
но на тебе не ти пука, явно
сърцето ми от болка се раздира
и твоето в мъглата не намира
трябва ли да ме измъчваш ти така
за да ми покажеш, че си на върха
на сърцето рекламация му се не прави
дори и на никой да не му се нрави
ти си там , а аз съм тук
започвам да се чувствам кат боклук
виновен ли съм ,че те обичам
виновен ли съм ,че в любов на теб се вричам
чувствам се като натрапник… вече
любовта за мен е толкова далече...