Oct 10, 2006, 12:49 AM

ДАЛЕЧ ОТ СЪРЦЕТО

  Poetry
889 0 1
отново тъгата ме обзе
и ме хвърли във дълбокото дере
мълчанието ти ме убива бавно
но на тебе не ти пука, явно
сърцето ми от болка се раздира
и твоето в мъглата не намира
трябва ли да ме измъчваш ти така
за да ми покажеш, че си на върха
на сърцето рекламация му се не прави
дори и на никой да не му се нрави
ти си там , а аз съм тук
започвам да се чувствам кат боклук
виновен ли съм ,че те обичам
виновен ли съм ,че в любов на теб се вричам
чувствам се като натрапник… вече
любовта за мен е толкова далече...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян Христов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми стиха ... но защо "боклук", може би думата не е съмсем на място.

    Поздрав и усмивка.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...