Душата ми, не могат да затворят

в ковчег от четири стени от тухла...

Свободно рее се тя сред звездите

и търси теб, отново търси тебе.

И въпреки, че тялото умира,

така ненужно на никому,

така ненужно,

със него умира и онзи огън

във гърдите ми- наречен, от някого сърце.

Душата ми лети свободно...

Но, защо толкова много трябва да боли

това сърце, от липсата ти до мен?

И знам- лек за болката ми няма –

не съществува, докато ти си някъде далеч...