11.04.2020 г., 22:47

Далеч си и толкова боли

1K 1 0

Душата ми, не могат да затворят

в ковчег от четири стени от тухла...

Свободно рее се тя сред звездите

и търси теб, отново търси тебе.

И въпреки, че тялото умира,

така ненужно на никому,

така ненужно,

със него умира и онзи огън

във гърдите ми- наречен, от някого сърце.

Душата ми лети свободно...

Но, защо толкова много трябва да боли

това сърце, от липсата ти до мен?

И знам- лек за болката ми няма –

не съществува, докато ти си някъде далеч...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МД Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....