18 мая 2015 г., 00:06

Далече

609 0 1

Далеч, далече си от мене,

сега не чувам те дори.

Това което съществува,

защо така ни нарани.

 

Да можех времето да върна,

доверието в твоето сърце.

А теб само да прегърна

и милвам с галещи ръце.

 

Да можех радостта да върна,

усмивката в твоите очи.

Зимата в пролет да превърна

и лястовица бяла да лети.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилия Нейкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Често човек неволно допуска грешки, но ако в сърцето все още има любов, нищо не е свършело.Любовта иска доказване -дерзай!
    Желая ти сбъдване на мечтите!
    Поздрав и лека вечер

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...