Далеч, далече си от мене,
сега не чувам те дори.
Това което съществува,
защо така ни нарани.
Да можех времето да върна,
доверието в твоето сърце.
А теб само да прегърна
и милвам с галещи ръце.
Да можех радостта да върна,
усмивката в твоите очи.
Зимата в пролет да превърна
и лястовица бяла да лети.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up