Далече, далече -

мечтата ми остана там.

Усмивката я няма вече

и гоня те, но пак съм сам…

Да тръгна се страхувам,

да остана- няма как,

в море от спомени да плувам

или да тичам подир следващия влак?

Към гарата пристъпвам,

където чакахме се с теб.

Усмихвам се, а след това въздъхвам-

часовникът отмерва все напред.

За миг времето ни изпревари,

усетих плахо сладкия парфюм

обърнах се да те погаля

уви, направих го наум...

Избрахме път по-лесен

или надежда не остана?

По говорителя звучи позната песен,

но танцът тази нощ не е за двама.