5.10.2016 г., 21:31

Далече

628 1 0

Далече, далече -

мечтата ми остана там.

Усмивката я няма вече

и гоня те, но пак съм сам…

 

Да тръгна се страхувам,

да остана- няма как,

в море от спомени да плувам

или да тичам подир следващия влак?

 

Към гарата пристъпвам,

където чакахме се с теб.

Усмихвам се, а след това въздъхвам-

часовникът отмерва все напред.

 

За миг времето ни изпревари,

усетих плахо сладкия парфюм

обърнах се да те погаля

уви, направих го наум...

 

Избрахме път по-лесен

или надежда не остана?

По говорителя звучи позната песен,

но танцът тази нощ не е за двама.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартин Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...