Беда е, когато от Бога
човекът живее далече...
Съдбата му - мащеха строга...
а той на беди е обречен!
Тогава и злото, доброто
са двете страни на монета.
Животът игра е на лото -
изпраща го то във несрета.
Запазим ли старите нрави -
строим дворци невидими.
Съдбата ревниви ни прави -
разделя от близки, любими.
Затворим ли злото във замък,
животът ни в ад се превръща...
Угасва любовният пламък,
Колата се лесно обръща.
16 март 2015,
14 часът
© Иванъ Митовъ Все права защищены