ДАЛЕЧЕН БРЯГ

Поэзия

766 0 10

ДАЛЕЧЕН БРЯГ

Нижат дните сива броеница,

аз още чакам я до своя праг -

една мечта, една искрица,

светлик, мираж, далечен бряг.

Очи притварям, пак зове ме,

протегнала към мен ръце,

разлиства пролетното време

и с него стопля ми сърцето...

Повежда ме по росна нива,

а там си Ти сред тез жита,

в усмивка сбрала дните живи,

в гръдта - прохладните утра.

Пристъпвам бавно и ти нося

набран букет от нежен цвят.

Росата галиш плахо боса,

даряваш ми с очи Света...

А после всичко, сякаш птица -

в свода стапя се... отлита пак...

зад дни сивящи в броеница.

И още чакам те... до своя праг.

24.05.07.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

mariniki (Магдалена Костадинова)

Много красиво , образно и позитивно!

2007-06-20T11:42:11+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Много хубав стих!Браво!

2007-06-02T14:17:55+03:00
eddie (Ивайло Яков)

Благодаря ви!
Гери

2007-05-31T17:24:43+03:00
Белоснежка (Гергана Шутева)

Дочакай светлия си блян с притихнала надежда
и пламъка в очите си със тъжни сълзи не гаси!
Навярно скоро Тя наяве в теб ще се оглежда!
Повярвай в утрото, то сбъдва бисерни мечти!
* * *
Поздравче, Иво! Нежен блян разлистват думите в стиха ти! Чудесен е!

2007-05-31T16:48:00+03:00
Романтик (Христо Костов)

Красив, прекрасен е стиха ти, Иво!!!
Поздрави!!!

2007-05-31T10:24:47+03:00