30.05.2007 г., 20:37 ч.

ДАЛЕЧЕН БРЯГ 

  Поезия
632 0 10
 

          ДАЛЕЧЕН БРЯГ


Нижат дните сива броеница,

аз още чакам я до своя праг -

една мечта, една искрица,

светлик, мираж, далечен бряг.


Очи притварям, пак зове ме,

протегнала към мен ръце,

разлиства пролетното време

и с него стопля ми сърцето...


Повежда ме по росна нива,

а там си Ти сред тез жита,

в усмивка сбрала дните живи,

в гръдта - прохладните утра.


Пристъпвам бавно и ти нося

набран букет от нежен цвят.

Росата галиш плахо боса,

даряваш ми с очи Света...


А после всичко, сякаш птица -

в свода стапя се... отлита пак...

зад дни сивящи в броеница.

И още чакам те... до своя праг.


24.05.07.

© Ивайло Яков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??