ДАЛЕЧЕН БРЯГ
ДАЛЕЧЕН БРЯГ
Нижат дните сива броеница,
аз още чакам я до своя праг -
една мечта, една искрица,
светлик, мираж, далечен бряг.
Очи притварям, пак зове ме,
протегнала към мен ръце,
разлиства пролетното време
и с него стопля ми сърцето...
Повежда ме по росна нива,
а там си Ти сред тез жита,
в усмивка сбрала дните живи,
в гръдта - прохладните утра.
Пристъпвам бавно и ти нося
набран букет от нежен цвят.
Росата галиш плахо боса,
даряваш ми с очи Света...
А после всичко, сякаш птица -
в свода стапя се... отлита пак...
зад дни сивящи в броеница.
И още чакам те... до своя праг.
24.05.07.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Яков Всички права запазени
