5 авг. 2009 г., 21:02

Далечен миг

798 0 8

 

 

тъжат

секундите на времето

вторачени в илюзиите

бледни

и недостатъчни

от вероятност

 

зает е всеки глас

и стон

и съзерцателност

да отстои

внезапната раздяла

или

отломъци

от сляпа проницателност

да се смалят

в истиността

на тиха

оболяла

святост

 

на чувства

оредели

не от нямост

от тихото си

оглушали

за порива

с прегракнал глас

говорещ

за несбъднати ръце

и за горчивината

чакам болката

наистина

завинаги

да спре

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Геновева Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...