5 ago 2009, 21:02

Далечен миг

805 0 8

 

 

тъжат

секундите на времето

вторачени в илюзиите

бледни

и недостатъчни

от вероятност

 

зает е всеки глас

и стон

и съзерцателност

да отстои

внезапната раздяла

или

отломъци

от сляпа проницателност

да се смалят

в истиността

на тиха

оболяла

святост

 

на чувства

оредели

не от нямост

от тихото си

оглушали

за порива

с прегракнал глас

говорещ

за несбъднати ръце

и за горчивината

чакам болката

наистина

завинаги

да спре

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...