Далечен миг
тъжат
секундите на времето
вторачени в илюзиите
бледни
и недостатъчни
от вероятност
зает е всеки глас
и стон
и съзерцателност
да отстои
внезапната раздяла
или
отломъци
от сляпа проницателност
да се смалят
в истиността
на тиха
оболяла
святост
на чувства
оредели
не от нямост
от тихото си
оглушали
за порива
с прегракнал глас
говорещ
за несбъднати ръце
и за горчивината
чакам болката
наистина
завинаги
да спре
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Христова Всички права запазени
