Далечен миг

5.08.2009 г., 21:02 ч.

Поезия » Философска

592 0 8

тъжат

секундите на времето

вторачени в илюзиите

бледни

и недостатъчни

от вероятност

зает е всеки глас

и стон

и съзерцателност

да отстои

внезапната раздяла

или

отломъци

от сляпа проницателност

да се смалят

в истиността

на тиха

оболяла

святост

на чувства

оредели

не от нямост

от тихото си

оглушали

за порива

с прегракнал глас

говорещ

за несбъднати ръце

и за горчивината

чакам болката

наистина

завинаги

да спре

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

venus (Вечерница или Зорница)

2009-08-21T22:42:12+03:00

Ужасно е красиво!
Жулли (Юлия Димитрова)

2009-08-09T19:57:56+03:00

Натъжи ме някак...
Довереница (Дочка Василева)

2009-08-09T01:52:00+03:00

"за порива

с прегракнал глас

говорещ

за несбъднати ръце"

Харесах тази горчива философия.Поздравления!
vitaniya (Таня Цветанова)

2009-08-06T14:12:04+03:00

Тц, Христова, няма нито един препирателен знак, срам и позор!

тихо е тежкото
тежко е тихото
****
есен е някъде
харесах!
враната (Маргарита Василева)

2009-08-06T06:30:54+03:00

Тежи времето...!В болката се раждат хубави стихове.
nellnokia (Нели Господинова)

2009-08-06T02:26:58+03:00

тъжат

секундите на времето

вторачени в илюзиите

бледни...
voda (Елица Ангелова)

2009-08-05T22:53:11+03:00

Хубаво, Герда.Поздрави!
Dark_Island (Таня Георгиева)

2009-08-05T21:41:43+03:00

Вероятностите са достатъчни... открити в светостта на две ръце...!