20 мар. 2014 г., 21:44

Далечен зов 

  Поэзия » Другая
668 0 8

Аз глухите пътища търся

и хора избягвам все пак,

развързал въжета и върви,

отдавна провлачил съм крак,

но стъпки след мен не оставям,

търсачът е винаги сам,

аз искам света да забравя

на място притихнало там,

където спасен съм от зноя

в уюта на нощния хлад

и даже в на вълците воя

ще чувствам прегръдка на брат.

За утре не се и замислям,

моментът е тук и сега,

слова не пилея, орисан

да питам защо и кога

и както в любима се вричам 

да помня след всеки завой,

че пътят на диря прилича,

на диря след вълчия вой.


© Димитър Станчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??