Далечен зов
Аз глухите пътища търся
и хора избягвам все пак,
развързал въжета и върви,
отдавна провлачил съм крак,
но стъпки след мен не оставям,
търсачът е винаги сам,
аз искам света да забравя
на място притихнало там,
където спасен съм от зноя
в уюта на нощния хлад
и даже в на вълците воя
ще чувствам прегръдка на брат.
За утре не се и замислям,
моментът е тук и сега,
слова не пилея, орисан
да питам защо и кога
и както в любима се вричам
да помня след всеки завой,
че пътят на диря прилича,
на диря след вълчия вой.
© Димитър Станчев All rights reserved.
!