Далечен зов
Аз глухите пътища търся
и хора избягвам все пак,
развързал въжета и върви,
отдавна провлачил съм крак,
но стъпки след мен не оставям,
търсачът е винаги сам,
аз искам света да забравя
на място притихнало там,
където спасен съм от зноя
в уюта на нощния хлад
и даже в на вълците воя
ще чувствам прегръдка на брат.
За утре не се и замислям,
моментът е тук и сега,
слова не пилея, орисан
да питам защо и кога
и както в любима се вричам
да помня след всеки завой,
че пътят на диря прилича,
на диря след вълчия вой.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Станчев Всички права запазени
!