2 нояб. 2018 г., 23:29

Дали

779 0 0

И в сърцето твое ли топят се

сега разсънени преспи?

И в душата твоя ли безспир

шепнат напъпили листи?

Кажи ми, пее ли там славей

в лудо цъфналите вишни?

И ти ли си буден и тъжен

във време за сънуване?

 

И тази вода!

Тази светеща вода!

И тази дивно леща се песен!

Все бълбука, отнася ме нанякъде...

Уж съм тук, ала не съм. Къде съм?

Пусни ме, моля те, от сърцето си!

Има ли Бог? Има ли пощада?

Или от волята стоманена твоя

спасение никога няма да има?

 

Не! Не ми е мрачно, не ми е душно!

Видимото мое е тук, ала Невидимото...

Ще го приютиш ли?

Ще го опазиш ли ти

в сърцето си живо?

 

Самадхи

01.10.2018

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гюлсер Мазлум Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...