И в сърцето твое ли топят се
сега разсънени преспи?
И в душата твоя ли безспир
шепнат напъпили листи?
Кажи ми, пее ли там славей
в лудо цъфналите вишни?
И ти ли си буден и тъжен
във време за сънуване?
И тази вода!
Тази светеща вода!
И тази дивно леща се песен!
Все бълбука, отнася ме нанякъде...
Уж съм тук, ала не съм. Къде съм?
Пусни ме, моля те, от сърцето си!
Има ли Бог? Има ли пощада?
Или от волята стоманена твоя
спасение никога няма да има?
Не! Не ми е мрачно, не ми е душно!
Видимото мое е тук, ала Невидимото...
Ще го приютиш ли?
Ще го опазиш ли ти
в сърцето си живо?
Самадхи
01.10.2018
© Гюлсер Мазлум Всички права запазени