22 февр. 2011 г., 21:45

Дали?

901 1 2

 

 

 

Дали осъдих себе си на болка,

или болката сама дойде при мен?

Дали в сърцето вечно ще я нося

и ще остане ли спомен стаен?

 

 

 

Дали раздялата е още рана,

дали с кинжал по-малко ще кърви,

останал ли е белегът коварен,

душата ми неистово крещи.

 

 

 

Дали сме ние неми пеперуди,

опърлихме ли своите крила,

изгарящи на кладата осъдени,

безумно вплели своите тела?

 

 

 

Дали морето дълго ще ни чака

вълните непокорни да ни приютят,

стоя сама и размишлявам в мрака,

а влакът тръгна пак без теб по своя път.

 

 

 

http://www.vbox7.com/play:9c06e69c

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жулиета Великова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много размишлява нещо лирическата! Поздравче!
    <a href=" http://www.youtube.com/watch?v=8j27qMew7vM&feature=player_embedded#at=22 " target="_blank"> Песен >>> </a>
  • Хареса ми! : ))

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...