Feb 22, 2011, 9:45 PM

Дали?

  Poetry » Love
896 1 2

 

 

 

Дали осъдих себе си на болка,

или болката сама дойде при мен?

Дали в сърцето вечно ще я нося

и ще остане ли спомен стаен?

 

 

 

Дали раздялата е още рана,

дали с кинжал по-малко ще кърви,

останал ли е белегът коварен,

душата ми неистово крещи.

 

 

 

Дали сме ние неми пеперуди,

опърлихме ли своите крила,

изгарящи на кладата осъдени,

безумно вплели своите тела?

 

 

 

Дали морето дълго ще ни чака

вълните непокорни да ни приютят,

стоя сама и размишлявам в мрака,

а влакът тръгна пак без теб по своя път.

 

 

 

http://www.vbox7.com/play:9c06e69c

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жулиета Великова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много размишлява нещо лирическата! Поздравче!
    <a href=" http://www.youtube.com/watch?v=8j27qMew7vM&feature=player_embedded#at=22 " target="_blank"> Песен >>> </a>
  • Хареса ми! : ))

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...