22.02.2011 г., 21:45

Дали?

894 1 2

 

 

 

Дали осъдих себе си на болка,

или болката сама дойде при мен?

Дали в сърцето вечно ще я нося

и ще остане ли спомен стаен?

 

 

 

Дали раздялата е още рана,

дали с кинжал по-малко ще кърви,

останал ли е белегът коварен,

душата ми неистово крещи.

 

 

 

Дали сме ние неми пеперуди,

опърлихме ли своите крила,

изгарящи на кладата осъдени,

безумно вплели своите тела?

 

 

 

Дали морето дълго ще ни чака

вълните непокорни да ни приютят,

стоя сама и размишлявам в мрака,

а влакът тръгна пак без теб по своя път.

 

 

 

http://www.vbox7.com/play:9c06e69c

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жулиета Великова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много размишлява нещо лирическата! Поздравче!
    <a href=" http://www.youtube.com/watch?v=8j27qMew7vM&feature=player_embedded#at=22 " target="_blank"> Песен >>> </a>
  • Хареса ми! : ))

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...