15 июн. 2020 г., 00:46

Дали е дар?

3K 16 31

Душата ми – в пожар.

И къщата е в жар.

Градила съм я с тухли от лъжи.

Не е любовен плам.

Ще спре сърцето, знам.

Порутена, съдбата ми тежи.

 

Отломките са в мен

и с рани всеки ден

от въглените съм изпепелена.

След клечка от кибрит –

запален динамит.

Как в пушек асматично дишат вени?

 

Припламне ли искра,

фаталната игра

разруха е и прах в барутна бездна.

В душата ми – пожар!

Дали животът дар 

е щом се губя в пламъци и чезна?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветето Б. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...