15 июн. 2020 г., 00:46

Дали е дар?

3K 16 31

Душата ми – в пожар.

И къщата е в жар.

Градила съм я с тухли от лъжи.

Не е любовен плам.

Ще спре сърцето, знам.

Порутена, съдбата ми тежи.

 

Отломките са в мен

и с рани всеки ден

от въглените съм изпепелена.

След клечка от кибрит –

запален динамит.

Как в пушек асматично дишат вени?

 

Припламне ли искра,

фаталната игра

разруха е и прах в барутна бездна.

В душата ми – пожар!

Дали животът дар 

е щом се губя в пламъци и чезна?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветето Б. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...