Дали е дар?
Душата ми – в пожар.
И къщата е в жар.
Градила съм я с тухли от лъжи.
Не е любовен плам.
Ще спре сърцето, знам.
Порутена, съдбата ми тежи.
Отломките са в мен
и с рани всеки ден
от въглените съм изпепелена.
След клечка от кибрит –
запален динамит.
Как в пушек асматично дишат вени?
Припламне ли искра,
фаталната игра
разруха е и прах в барутна бездна.
В душата ми – пожар!
Дали животът дар
е щом се губя в пламъци и чезна?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветето Б. Всички права запазени
